ПРИЧИНИТЕ ЗА ПРОВАЛА

Преди няколко лета Лос Анджелис Лейкърс подписаха четиригодишен договор със суперзвездата ЛеБрон Джеймс за 153,3 милиона щ.д. Основното предположение беше, че отборът ще участва в плейофите през 2019 г. Но това не се случи. Защо?

Най-лесно би било да набедим многото контузии, които сполетяха играчите на Лейкърс по време на сезона. Вярно е: няколко ключови баскетболисти пропуснаха почти 20 мача в редовния сезон. И все пак, контузиите са част от играта и Лейкърс не са единственият отбор, който трябваше да се справи с тях през 2018-2019. 

Друг фактор са лошите резултатите на отбора, повлияни от начина, по който беше направена селекцията на играчите през лятото: ексцентричен състав от персонажи. Треньор на Лейкърс беше Люк Уолтън, който седеше на „горещия стол“ от началото на сезона. Определено решенията, които вземаше по отношение на кадрите, не му направиха добра услуга, но навярно и той не беше поставен в най-добрата позиция, за да успее.

Според мен обаче ключовият момент е друг и датира от февруари 2019 г.: когато Антъни Дейвис трябваше да бъде продаден от Ню Орлийнс Пеликанс на Лос Анджелис Лейкърс.

САГАТА ДЕЙВИС & НЕГАТИВНИТЕ Ѝ ЕФЕКТИ ВЪРХУ ОТБОРА

Безспорно Антъни Дейвис е суперзвезда в NBA. През февруари той заяви на отбора си Ню Орлийнс Пеликанс, че иска да се присъедини към Лейкърс. Така започна „трансферната сага“ (наречена „сагата Дейвис“): Езерняците направиха няколко търговски предложения на Пеликанс, но всички те бяха отхвърлени. Младите таланти на Лейкърс Лонзо Бол, Кайл Кузма, Брандън Инграм и по-възрастните Ланс Стивънсън и Майкъл Бейзли бяха предложени на Ню Орлийнс. Общо петима играчи. Въпреки предимствата от тази размяна, Пеликаните отказаха да пуснат Дейвис.

Тъй като крайният срок за тази покупка изтече, ситуацията унищожи химията в отбора на Лейкърс: стана ясно, че петима играчи са били определени за продажба, доверието в тима със сигурност беше разрушено. Останалата част от сезона беше баскетболна трагедия: много негативен опит и пропускане на плейофите, това беше минималната поставена цел в началото на годината.

ИМА ЛИ ПОУКА ЗА КОРПОРАТИВНИЯ БИЗНЕС?

През своя жизнен цикъл всички компании преминават през различни изпитания. Особено в началната фаза или на етапа на възстановяване, марката им може и да не бъде привлекателна за „най-добрите професионалисти“ в бранша. Нека перифразирам: само някои от „най-добрите“ могат да „видят“ вълнуваща възможност в това да бъдат основни стълбове във фазата на преобръщане в компании, които се опитват да пренапишат почти отначало своята история на успеха. Този преход може да бъде болезнен и изискващ време, енергия, сериозна работа, стрес. Разочарованията и трудностите са част от правилата. А това определено не е за всеки.

Въпреки всичко казано, може да се случи така, че преди да си възвърнат или спечелят привлекателността, този тип компании да наемат млади таланти, готови да поемат риска, и/или квалифицирани професионалисти от „средното ниво на пазара“, които търсят възможности да повишат квалификацията си. Само онези, които вярват в проекта, приемат предизвикателството. Ако наистина е така, екипът, съставен от „средно ниво професионалисти“ може да постигне изключителни резултати накрая. Е, резултатите винаги създават шум на пазара. Марката може да се открои и да предизвика интерес у някои от най-добрите специалисти. Компанията може би вече ще е готова за следващата стъпка: да има шанса да ги наеме.

Ако сте ръководител в подобна ситуация, трябва да подходите внимателно. Това е стъпка от критично значение: ако не бъде добре менажирано, наемането на погрешния най-квалифициран кадър може да повлияе негативно върху морала на екипа – с неприятни последици в близко бъдеще. Разбира се, обратното също е вярно: когато процесът по присъединяването на толкова добри специалисти е управляван правилно, повечето от другите членове на екипа могат да се развият до най-добрите версии на самите себе си по отношение на умения и самоувереност.

Във всеки случай ситуацията е много деликатна: като при всеки залог, може да доведе до страхотно подобрение на екипа или до неговото увреждане, или дори до разпадането му.

За съжаление със „сагата Антъни Дейвис“ Лейкърс попаднаха във втория вариант. Всъщност даже в по-лош, защото накрая Антъни Дейвис не се прехвърли от Ню Орлийнс. Крайният резултат за Езерняците беше катастрофа: един от най-добрите играчи не се присъедини към отбора, а той се провали заради създалото се недоверие.

@ Бизнес хора: обръщайте внимание на подобни ситуации. Когато се появи възможност да присъедините висококвалифициран специалист, е важно да анализирате внимателно какво може да се случи със съществуващия вече екип. В крайна сметка, нека ги включим при взимането на това решение: прозрачността винаги се отплаща, а подобна ситуация дори може да подсили екипния дух. Важно е да бъдете внимателни и благодарни на онези, които не спират да вярват в проекта ви. От самото начало вашата мечта се е превърнала в тяхна мечта. Процесът по наемане на най-добрия в класа не бива да променя това. Ако я има грижата и уважението към екипа, наемането на нов висококвалифициран кадър може да накара компанията да полети към следващото ниво на разрастване.

Можете ли да споделите опит по този въпрос?